Skip to main content
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат:
- Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?!
- А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович...
- Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото.
Велосипедистът Симеон се ослушва:
- Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба!
- Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
- Слушай, Моше, ако имаше два Мерседеса, с всички екстри, бар и всичко останало, ти би ли ми дал единия?
- Скъпи Шломо! От кога се знаем с теб? Тридесет години? Приятели сме от училище. Защо изобщо ме питаш тогава? Разбира се, че ако имах два такива Мерседеса, единият щеше да е точно за теб!
- А Моше, представяш ли си, че имаш две луксозни яхти, абсолютно еднакви? Би ли ми дал едната?
- Шломо, защо ми задаваш такива въпроси? С теб сме като братя, ти си ми кум, и на Бар Мицва на сина ми беше, и въобще... Разбира се, че ако имах две такива яхти, бих ти дал едната!
Продължават... След малко Шломо пак се обажда:
- А представяш ли си, Моше, че имаш две кокошки...
- Шломо, това вече не е честно. Ти знаеш, че аз имам две кокошки!...