Skip to main content
Влязъл човек в бар и попитал:
- Какъв коктейл ще ми предложите?
Барманът отговорил:
- Ами, най-новия ни - едно, две, максимум три!
- Е какъв е тоя коктейл?
- Ами, взимаш една тенджерка. Сипваш вътре чаша водка, две, максимум - три. После взимаш една чаша коняк - две - максимум три - и ги сипваш в тенджерката. После взимаш чаша уиски - две - максимум... три, и в тенджерката. После взимаш халба бира - две, е... максимум три, в тенджерката, разбъркваш хубаво. Сипваш си една чашка, две, максимум .. три. След това веднага ставаш, и правиш крачка. Две. Максимум три!
Събера ли се с Гошо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки…
Обаче закача ли се с Гошо — кофа ракия и кофа салата не стигат!
Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти
буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… Я излез!… Излизам. Оня ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва.
Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика: „Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата“.
Аз се чудя: абе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба. Оня ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му: „Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…“
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше.
Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам: абе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?… Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото.
Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал.
Аз пък й просъсквам: цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
Абе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам. Снощи къде беше? Ама аз съм подготвен: в къщи, честен кръст! Питайте жената. А тя през рамото ми: филм гледахме, швепс пихме (аз и швепс!?) Ония се спогледаха и пак: абе, ти ли си еди-кой си? Аз съм, викам. Къде ти е колата? Долу, викам, долу в гаража. Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан на все по-бавен ход.
— Бунак — изпъшка единият катаджия. — Поне да бе угасил лампата! Ще те убия! Преебал си ми акумулатора!
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
Уважаеми пияндурници и шаврантии, скъпи пръчове и пръчки, скъпи съселяне!
Снощи са прибрах на дръво, заспал съм с дрейте и обущата и заранта станах да кола прасето. Връзааме го с баце Лазко за задните крака и он отиде да дири големио нож, та да го пилнем на шмиргела и да eбem макята на прасето. Он Тошко на Лидка кьоравата отиде до долната маала да дири горелка от Цеко пожарникара да го опърлиме после, ма фана на некъде, я го пцувах, абе как ще да е. Бе наточиаме чикията, даже са порезах доде я пробвах бие ли на кво удара. Влезнах я у кочината, а баце Лазко клекна зад мене да го котка да го неа страх. Бе дeeбa мама му тамън да го натисна с колено и жената къде е видела, че има повърнато у една саксия нощеска и ма намери у зъбите с един фараж. Я залитнах и Гошко като са подплаши и като зе да ми ти тича оня шопар на два крака из градината. Ама тича да го eбa и оре отзаде като фадрома. Я доде са зачуда дали да юсна една песница на баце Лазко, че блее, па дали да и кажа на мойта усойница, че у саксията повърна Митко лемавия и прасето са провре под мрежата, дека беше ждрапал песа да си крие кокалете от мачките и фана из улиците. Ора, мола ви са ако го видите прикоткайте го, давам награда 5 кила вино и 4 компота по избор, па ша ви викна и да седнеме като го опеча, че я саках да купим две, ама онаа мойта кае за кво са ти толко свинье и те, сега ше едем на неко му дедовия. Мола ви са!
Бако