Skip to main content
Днес ме спира полицай. Хубавец, ама полицай, значи не е от академичната общност. Отварям прозореца, стоя и си мълча (...те нали така обичат). Той ме поогледа, поогледа, помълчахме си и най-накрая не издържа и рече:
- Е, какво ще правим сега? Какво ще предложиш?
Вдигнах поглед, запърхах с мигли, фиксирах го право в очите и му викам:
- Хайде да се оженим?...
И той взе, че ме пусна да си ходя. Иначе нямах аптечка, преглед на колата, бях без колан и задния десен стоп не бачкаше...