if (!string.IsNullOrEmpty(Model.PrevPageFullUrl))
{
}
if (!string.IsNullOrEmpty(Model.NextPageFullUrl))
{
}
Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден - Page 150
Skip to main content
Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден
Иванчо изпраща Марийка на санаториум за 20 дена. На ж.п. гарата:
Тя на прозореца, той на перона, влакът вече тръгва, Иванчо дава последни заръки:
- Да ядеш, да спиш и да не се eбeш!
Тракат колелетата, влакът се засилва, Марийка от прозореца вика:
- Не чух, не чух!
Иванчо тича по влака и повтаря същото, изведнъж си тряснал главата в един от стълбовете, излезли му искри от очите и викнал:
- Eби се, бе мама му стара!
Влакът вече на сто метра, Марийка вика от прозореца:
- Чух, чух!
История на мръсните чорапи - Част 2
Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината:
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята…аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти “приятели” да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се….ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района….?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ……
ден 29: ……
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва…
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната пpoctиtуtka, която го обслужва на кредит. Пpoctиtуtkata бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.
Добър ден! Започва нашият репортаж от специалната олимпиада без какъвто и да е допинг-контрол. Да, да, спортистите НЕ се проверяват за допинг! Напълно. И така...
- 27 метра скочи финландският спортист. Много, много добър резултат за шахматист.
- Тринадесет убити и шестдесет ранени. Това е резултатът от неудачно хвърляне на гюле.
- Току що направи овчарски скок руският скачач. Зрителите с нетърпение очакват кога най-после ще се приземи.
- Копиехвъргачите днес много ни зарадваха. Резултатите - два свалени пътнически самолета... и един руски скачач.
- Ето, че гимнастикът от Китай вече трети час се върти на висилката...
- Организационният комитет реши да отмени хвърлянето на чук поради мерки за безопасност.
- В маратона традиционно победиха атлетите от Кения. Оказа се, че те са дошли бягайки от Кения.
- Току що стана известно, че някъде е изчезнал целият организационен комитет. На стадиона излизат чукохвъргачите.
- Канадски велосипедист в бързината си забрави велосипеда... но това не му попречи да изпревари всички до финала и да е пръв!
- През това време китайскят гимнастик продължава да се върти на висилката...
- И така първо хвърляне на чук... и китайският гимнастик май го отнесе.
- А сега започва традиционният петдесетобой. Стартира участникът от Щатите. Ето, той пробяга три хиляди метра, направи овчарския скок, вдигна щангата с 300 килограма, пробяга 100 метра, остави щангата, кош от тройката, шах, мат, гооол! Ще започне втори кръг със значителна преднина пред втория.
Истинските HR значения:
"КОНКУРЕНТНА ЗАПЛАТА"
Ние оставаме конкурентни, като плащаме по-малко от нашите конкуренти.
"ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШАТА БЪРЗОРАЗВИВАЩА СЕ КОМПАНИЯ"
Нямаме време да те обучаваме.
"НЕОФИЦЯЛНА РАБОТНА АТМОСФЕРА"
Не плащаме достатъчно за да очакваме, че ще се облечеш добре.
"ПОНЯКОГА Е НЕОБХОДИМ И ИЗВЪНЕДЕН ТРУД"
Извънредно всяка вечер и извънредно всеки почивен ден.
"ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЩЕ ВАРИРАТ"
Всеки във офиса ще те командва.
"ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ОРИЕНТИРАНИ КЪМ ДЕТАЙЛИТЕ"
Нямаме контрол на качеството.
"КАРИЕРНО ОРЕНТИРАНИ"
Кандидатките за работа трябва да бъдат без деца (и да останат такива).
"КАНДИДАТСТВАНЕ - ЛИЧНО"
Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви кажат, че позицията е заета.
"БЕЗ ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ МОЛЯ"
Позицията е заета, обявата е просто проформа.
"ТЪРСИМ КАНДИДАТИ С БОГАТ ОПИТ"
Ще трябва да заместиш трима човека, които напуснаха.
"ИЗИСКВАТ СЕ ЛИДЕРСКИ УМЕНИЯ"
Ще имаш отговорностите на мениджър, без заплащането и уважението.
"ДОБРИ КОМУНИКАЦИОННИ УМЕНИЯ"
Шефовете ще говорят, ти ще слушаш, ще откриваш какво точно искат и ще го правиш.