Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

Просташки
Un contadino sta trasportando una grande quantità di bottiglie di vetro quando viene fermato da una pattuglia di carabinieri. Un maresciallo gli chiede: "Che cosa contengono queste bottiglie?" "Acqua di Lourdes, marescià!" "No, questa non è acqua di Lourdes...io sento odore di alcolici!"...
Алкохол
Просташки Вицове за изневяра Мръсни и неприлични вицове, 18+
Просташки
Из доклада на един марсианец, или какво е да откриеш България.
12 април 2019
Ден 2103 от началото на мисията. След дълго пътуване, най-сетне открихме планетата СТН-3242, от която години наред получаваме сигнали с неясно съдържание. Изпратихме на повърхността 18 сонди и 23 капсули с по двама специалисти. Аз бях в капсула № 13, която се приземи в малко населено място, наречено, както по-късно разбрахме – България. Флора и фауна-изключително разнообразни, взехме образци почти от всичко. Работата ни се затрудняваше от местното население. Повечето са агресивно настроени. Наобиколи ни тълпа от мургави аборигени, надаващи бойния вик:
– Бате, бате, дай нещо!
Докато настройвахме портативния мултивселенски преводач, част от обшивката на капсулата изчезна. Наложи се да излетим. Кацнахме в гориста местност да поправим щетите. Наблизо забелязахме голяма група четириноги същества с гъсто окосмяване. След тях вървеше едър двуног представител на местните жители, който, размахвайки огромен жезъл, ни приветства високо с израза:
-РРР, пущини! Вашта кожа овча, къдя ръгнахтееее?
Оказа се, че не било поздрав и не било за нас. Разбрахме го на втория ден, когато вече можехме да отворим поне по едно око. С помощта на преводача узнахме, че съществото се казва бай Милан и има титлата „овчар“. Взел ни за крадци. Като ни почерпи с още шамари за „всеки случай“, бай Милан ни заведе в дома си. Миришеше странно. Сложи пред нас чиния с нарязано растение, което вонеше на развалено, поръси с червен прах и го разбърка. После наля стъкленици с жълта прозрачна течност и ни накара да пием. Беше изгарящо, не можех да издам и звук, очите ми щяха да изхвръкнат, колегата повърна, а бай Милан рече, че ще свикнем.
До вечерта вече знаехме няколко думи на местния език: „шкембе“, „ракия“ и „пeдepact“. Той ни обясни нещо и за нечия майка, но ние не разбрахме, защото не сме били дорасли. Като му разказахме за повредата на капсулата, ни тресна по гърбовете приятелски, взе разнебитено сандъче със странни инструменти и отидохме до мястото на кацане. С помощта на метал, наречен ламарина, чук, тел, пирони и странното заклинание „твойта мама шашава“, бай Милан направи капсулата като нова. Попитахме го дали не иска да го разходим до кораба, той се съгласи, при условие, че вземем и женската му, която нарече Ленчето. Взехме и двамата. Не им казахме за експериментите и изследванията, които трябваше да извършим с тях, за да не се плашат. Беше грешка.
Понесоха всичко без да трепнат. Бай Милан се сприятели за два дни с целия екипаж, а Ленчето научи втория пилот да плете вълнени чорапи. Капитанът вече трети ден лежи след отравяне с жълтата течност „ракия“ и реве с пълно гърло нещо за някакъв Илия, дето градял килия. Нищо не му се разбира, но твърди, че бай Милан бил всичко за него. Ленчето научи механика да бродира гоблени и така го избави от вечното му мърморене, че все нещо трябва да поправя.
Изпращам това съобщение по кодирания канал до главното командване и моля за спешни инструкции. Дисциплината на кораба е изцяло разстроена, цари хаос, а бай Милан и Ленчето са превзели кораба и не желаят да си тръгват. Те са като вируси, всички са заразени, само аз останах, защото отказах да пия от жълтата отрова – не ми понося и веднага я повръщам.
Предупреждаваме, че жителите на планетата са опасни и тя трябва да бъде избягвана. Очаквам инструкции – трети командир на кораба, личен код ТМД 1366.
Вицове за Марс Вицове за авиацията Вицове за моряци Вицове за пилоти
Вицове за гейове
Вицове за Съдебната система