Най-харесвани

В хотел влиза дама и се обръща към рецепцията:
- Добър ден. Аз съм г-жа Ита Розенберг, пристигнах в града ви преди час и съм много уморена. Бих искала да наема стая за тази нощ.
Рецепционистът й хвърля тежък поглед и студено казва:
- Съжалявам, госпожо, но хотелът е пълен догоре.
В този момент, на гишето идва човек с куфар, плаща и оставя ключовете от стаята.
- Какъв късмет! - казва г-жа Розенберг доволна - мога ли да получа тази стая ?
- Съжалявам, госпожо, но не даваме стаи на евреи - казва секретарката.
- На евреи? - възкликва жената, - кой е тук евреин? Аз съм католичка!
Но рецепционистът не вярва.
- Ако сте католичка, кажете името на Божия Син?
- Е, това е просто. Неговото име е Исус.
Рецепционистът все още се съмняват, пита:
- Как се казват родителите на Исус?
- Мария и Йосиф - нетърпеливо отвръща мадам Розенберг.
- Ако е така, кажете ми, къде е роден Исус?
- В обор, в яслите, където са хранили говеда.
- Добре - казва портиерът, - Вие ме убедихте. Вземете тази стая.
- А сега нека ви задам един въпрос по тази тема, може ли? - пита жената, като върти на пръста си ключа от стаята.
- Да, разбира се! - казва рецепционистът, доволен от възможността да демонстрира своите знания.
- Защо Исус роден в обор, при това в яслите за добитък?
Рецепционистът мисли дълго време, и най-накрая признава, че не знае отговора:
- И така, защо? - пита той.
- Да, защото и тогава е имало коп@лета ,които не дават стаи на евреи!
Вицове за Евреи Вицове за Хотели
Днес осъзнах едно важно нещо. Най-необходимата покупка в живота на една жена е брадвата. Не сако-ботуши-обувки-чантичка. Брадва. Казвам ви истината.
Купих си една . От разпродажба, в супермаркета. Една добра укрепена, с оранжева дълга дръжка. Предложи ми я една продавачка. "Хубава брадва! - каза тя. - Купете си, ще ви потрябва! » Купих я. И сега не съжалявам. Почти веднага ми дойде от полза.
Сложих я върху количката над напазаруваното и я закарах до колата. Гледам на паркинга един мъж си е паркирал колата толкова плътно, че не мога да отворя широко вратите, нито да си бутна чантите там, а от другата страна на колата - има бордюр и отварянето на вратите е невъзможно. Мъжът стои до колата си и си товари чантите в багажника. И аз заставам до него ,с количката и брадвата отгоре върху пазаруването.
Погледнах него и колата му. И той ни погледна, с брадвата. И изведнъж ми се усмихна, сякаш ми е собствения мъж, и каза:
- Нека ти помогна да си натовариш чантите в багажника, знам паркирах колата си много близо, но от другата страна - има бордюр и е неудобно! "
"Хайде! - разбрахме се с него благодарение на брадвата. Благодаря ви много. Имало още такива прекрасни хора! "
Ами той ми натовари покупките и си тръгна. Сложих брадвата на предната пътническа седалка, седнах и се прибрах спокойно.
Е, какво разбирате под "спокойно"? Петък е, пълно е с хора, всички още се мотаят из града, бързат. Преди един светофар един ме изпревари, сече ми пътя и набих спирачките рязко, точно пред червения светофар. Така, че почти му блъснах задницата. Още един сантиметър оставаше. Излиза оня и започва да вика:
"Как караш, да не си си купила книжката, ние трябва да се разберем! "
"Защо да не поговорим? " - отговарям. И вдигам брадвата от седалката без да бързам. Излизам от колата високо държейки брадвата.
"Няма какво да си кажем! - казвам. - Но винаги съм готова... на конструктивен диалог. "
Онзи с гръб, като гардероб се изпъна. Настроението му явно се е подобри и той с радост казва:
"Да, аз съм виновен! Бързах. Рязко се престроих и вие рязко спряхте. Петък е! Ама че нервен ден! Извинете ме! " Набързо се качи в колата и си тръгна на зелено. Е, седнахме си с брадвата и се прибрахме без да бързаме. Прибрах се и гледам - мястото ми за паркиране е заето. Струва ми се е някой, който не е от нашия блок. Познавам всички хора. И те мен...
Е, добре. Това си е катастрофа, мисля си сега да нося тежките чанти до апартамента, а после ще обикалям паркингите - да търся място за колата си. Е аз тръгнах с чантите, но брадвата остана. Нека да поседи си мисля ,после като се върна ще прибера и нея , защо да лежи в колата ми. Брадвата е ярка, забележима, в случай, че някой се наведе да погледне през прозореца. И сме вече почти приятелки с нея. Върнах се взех я и затворих колата. И после гледам - шофьора, който ми е заел мястото си тръгва.
"Ооо! - казва той:
"Аз ли заех вашето място? " Да, казвам , държейки брадвата в ръце - моля вървете си ,че няма къде да паркирам! » И усмивката му е толкова мила. "Приятен уикенд! ", - казва той. И си тръгна. Паркирах и се прибрахме с брадвата. А вятърът леко повяваше. Предстои уикенд... И слънцето грее. За нас. С брадвата.
Наталия Иванова
Вицове за Жени