Най-харесвани

Щатският прокурор пледира за жестока присъда над сериен убиец, канибал, банков обирджия, телефонен измамник, фалшификатор на пари, брутален изнасилвач на монахини и монаси, хакер и садист.
- Всичко това е един човек! – завърши прокурорът.
Притиснат до стената, съдията произнесе:
- Тежък момент от съдебната история на щата! Произнасям най-страшната присъда в моята практика. Осъждам Джон Смит на принудително заселване в България!
- По-добре електрически стол! – изрева подсъдимият.
– Съдът е подкупен!
- За обида към съда произнасям втора, вътрешна присъда. Освен заселване в България, да бъде принудително регистриран като едноличен търговец!
- Това е страшно! Не, това е нечовешко! По-добре газова камера! Съдията е българин!
- Аз съм потресен от тази обида! В моя плантаторски род винаги е имало славни каубои, картоиграчи, робовладелци и добри познавачи на уискито. Но българи – никога! Произнасям трета присъда: Освен със заселване и регистрация като едноличен търговец, осъждам Джон Смит да изтегли кредит от българска банка с български лихви!
Подсъдимият се свлече светкавично от страшен гърч. Получи троен инсулт, двустранен инфаркт и спукване на жлъчка едновременно.
Две млади жени излезли от бара в четири през нощта, пияни като талпи.
По пътя за вкъщи, минавайки през гробищата страшно им се приходило по голяма нужда. Разбирайки, че няма тоалетна хартия, първата се избърсала с гащите си. Втората откъснала парче лента от един венец, поставен върху един от гробовете.
На сутринта мъжът на първата, намирайки своята любима мъртво пияна, позвънил на приятеля си - мъжа на втората дама.
- Човече, леко съм разтревожен! Тя никога не е спала толкова дълго, а и гащите й ги няма...
- Да ти имам проблемите!. Знаеш ли аз пък какво извадих от задника на Ленчето? (чете)
"Непоносимо е, че ни напускаш! Ти завинаги ще останеш в нашите сърца! 13-та Противопожарна бригада."...
Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница.
Закрил си очите Айнщайн и започнал да брои до 100. Всички се разбягали, с изключение на Нютон, който просто нарисувал един квадрат със страна един метър и застанал вътре. Когато Айнщайн си отворил очите, видял Нютон да стои срещу себе си.
- Нютон е вън, Нютон е вън от играта! - извикал щастливо Айнщайн.
Нютон отрекъл, като казал, че всъщност той не е Нютон! Насъбрали се всички наоколо да го вразумят, но той продължил да настоява, че не е Нютон.
- Е как така? - попитали всички. Нютон обяснил:
- Застанал съм на квадрат със страна един метър, т.е. аз стоя върху един квадратен метър, следователно аз всъщност не съм Нютон, а съм Паскал - един Нютон на квадратен метър на практика е равен на един Паскал. Следователно аз съм Паскал - Паскал напуска играта!