Най-харесвани

Ако Архимед беше българин, никога нямаше да открие прочутия си закон.
Кога ще видиш българин във вана! Пък и ако случайно легне във вана, нашенецът разсъждава върху съвсем други концепции. Например дали, ако пръдне, ще излязат мехурчета.
- Дайте ми лост и опорна точка и ще повдигна земното кълбо! - казал старият Архимед. А, българинът казва:
- Дай ми свински пържоли и червено вино, па ме чакай да умрем.
Ако Нютон беше българин, още нямаше да е открит законът за гравитацията. Ако на българин му падне ябълка на главата, той ще псува два часа, след което ще вземе една брадва и ще отсече шибaнoto дърво. Не може нек'ви скапани плодове да му падат на главата, ше се изтрепеме тука.
Ако Шекспир беше българин, световният театър щеше да изглежда по съвсем различен начин. По сцената щяха да се разхождат хора с анцузи и татуировки и да си почесват топките. Хамлет нямаше да се чуди “да бъде или да не бъде”, а щеше да разсъждава върху екзистенциалния въпрос “да се напиеме ли довечера с Жорката, или да си дръпна нек'во филмче от замундата и да си лежим на дивана”.
Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка. Щеше да се търкаля на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица. Къде ше ходи да гони Михаля по чужбината, тук си му е идеално.
Ако Галилей беше българин, изобщо нямаше да се интересува от астрономия. В астрономията нема кинти, това всеки го знае. Пък и на кого му пука върти ли се земята, или не се върти. Важното е да сме живи и здрави. Ае наздраве!
Ако Моцарт беше българин, щеше да пише чалги за “Пайнер”. И да е женен за някоя силиконова певица. Салиери щеше да му е спонсор и да чуka жена му.
Ако Дарвин беше българин, щеше да открие, че еволюцията върви в обратна посока. Щото в България хората се превръщат в маймуни. А по празници – в свине.
Ако Леонардо беше българин, Мона Лиза нямаше да е усмихната, а вечно кисела. Гърдите и щяха да са много по-големи и щеше да е с надупени устни, тип duck face.
Ако Гутенберг беше българин, в печатницата му нямаше да се печатат книги, а фалшиви бюлетини. И жълти вестници.
Ако Ван Гог беше българин, щеше да реже ушите на други хора.
Ако братята Люмиер бяха българи, изобщо нямаше да си говорят. Щяха да са се изпокарали за некъв наследствен имот.
Ако Лионел Меси беше българин, щеше да е царят на кючека в чалготеките. Футболната му кариера щеше да е трагична, но на него изобщо нямаше да му пука. По време на мачове щеше постоянно да храчи по тревата, да псува съдията и да си изкарва безсмислени червени картони. В интервюта щеше да казва “пак казвам”.
Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска революция. Щеше да има ежедневни разходки с тъпани и cbиpkи пред Бастилията и скандирания: - Кой предложи Луи XVI?
После всички щяха да се приберат вкъщи и тихо да псуват пред телевизорите...
НАРЪЧНИК ЗА МУЗИКАЛНИ ХИТОВЕ. - Ще разделим нещата на жанрове и четири ключови фактора – име на изпълнител, теми, текст и клипове.
1. ЧАЛГА - Име - На най-върлите чалга фенове им е трудно да запомнят повече от едно име, затова Десислава Мартинова Николова-Карагеоргиева, трябва да се превърне в просто „ДИДА“ или „ДЕСА“.
Теми - Изневярата, предателството, несподелената любов, нещастието и превъзходството. Той ѝ е изневерил, защото е гадно koпeлe, но онази, с която е изневерил, е тъпа патка с целулит и Дидодеса е много по-добра от нея, затова сега ще го кара да страда, че е загубил най-доброто, което му се е случвало.
Текст - Успешният чалга текст трябва да съдържа много запомнящи се изречения, които да бъдат достойни за Фейсбук статуси. "Сбъркал с мен си ти, играч далеч не си.", "Вече ще съм чужда, най-добрата ти изпусна.", "Страдах много в любовта, но станах силна, независима жена."
П.П. Лей-лей е универсална фраза, която може да запълва всякакви дупки в текста, а и си е напълно достатъчна за цяла песен. За какво да се обърква слушателят с излишни думи?
Клипове - Дрескодът трябва да е смесица между бельо на Виктория Сикрет и рокля на ромска булка, която после отива на абитурентския си бал в хотел Принцес. Клипът се нуждае още от cekcи мъж на хоризонта, който е препоръчително да бъде поне бакалавър от НСА, да вдига минимум сто и петдесет от лежанка, да умее да гледа много лошо, а при дадена кръвна проба да биват намирани поне два нови химични елемента, които изобщо ги няма в Менделеевата таблица. Хубаво е минимум 50% от снимките да са на забавен кадър, срещу вентилатор.
2. РАП - Име - Важно е името да е загадъчно и да се нуждае от пояснения. Примерно – „Стийлър МС“. От "крадец" един вид. Някога е крадял вафли от магазина, но вече краде само гаджетата на хейтърите. Прякорите от детството също стават за артистични псевдоними, но само ако са на незастрашителни и несмъртоносни неодушевени предмети като - Пейката, Ескалатора или Бидона. Необходима мярка за сигурност е, защото ако влезете в Ямболска дискотека и ви обявят: „И сега на сцената ще се качи Крисчън Камата!“, може да започне престрелка. Представяте ли си колко хора от ъндърграунда в Ямбол са с прякор Камата? Подбирайте прозвището си внимателно.
Теми - Темата на българския рап е тежкият живот и лекият живот. Лирическият герой най-често е тръгнал от улицата, преборил се е с неправдите, спечелил е пачките, но въпреки всичко е успял да съхрани себе си и да остане земен, за да може сега да пуши коз и да пръска пичките като човек от народа.
Текст - Универсалното правило за добрия рап текст е, че трябва да има рима, но не и логика. Със сигурност Криско няма никаква представа какво значи една жена да е „жилибомба“, но ето на – хитът си е хит. Има ли рима – удари мъ, нагъзи мъ, спичили мъ. Ето безвъзмездно едно потенциално мега-парче:
Каравана, Марокана, дрисла неразбрана,
Хавана, Тоскана, бъркам във буркана,
шъ тъ хвана за колана и вече си засмяна,
не мечтай за промяна, ти си мойта пяна.
Клипове - Необходимите съставки за добрия рап клип са следните: Скъп автомобил, чийто реален собственик седи зад волана, гето, разголени жени, диамантен ланец, рапър със слънчеви очила, дори снимките да са през нощта и, разбира се, интересна локация като склад/пристанище/изоставен цех за шиене на обувки или провинциална дискотека. Танците на самия рапър са много специфични. На 50% трябва да изглежда сякаш се опитва да се предпази от нападение на оса, а на 50% сякаш си е измил ръцете в обществена тоалетна, духалката не работи и трябва просто да си изтръска ръцете, за да ги изсуши.
3. ЖАНР – ИЗПЪЛНИТЕЛИ С ЛЕТЕН ХИТ
Име на летен хит - Всичко може да бъде име, в зависимост от творчеството на бандата. Дори „Група Тапет“ би могла да се наложи на пазара, стига зад гърба им да стои някой. Буквално и преносно. В краен случай може просто да се изброят имената на всички артисти от вокалния квартет. Като Гуми, Муми, Буби и Чаушев, например. Не е кой знае колко креативно, но става.
Теми - Свалките, купонът, плажът, морето, алкохолът и безгрижието.
Текст - Ключовите думи са "парти", "кеф", "шотове", „айляк“ и т.н.. Трябва да се набляга на концепцията, че няма по-важно нещо от купоня. Ако в текста обаче сложите и поне веднъж думата "радио", то шансовете ви за статуетка на БГ Наградите, рязко ще се повишат.
Клипове са два вида - Наемат се момичета да играят плажен волейбол, да консумират алкохол, да се бият с възглавници, да крадат магнитчета от магазинчетата по "главната", да мерят нови бански и други аксесоари, да се събуждат с махмурлук, а при по-голям бюджет – да се целуват пред камерата.
– Изпълнителят е на ролери, ховърборд или велосипед, гледа влажно към обектива на камерата, около него притичва балет из центъра на града и ръкомаха експресивно, докато подминаващите хора ги гледат странно.

4. ХЕВИ-МЕТЪЛ
Име - Сърдито и апокалиптично.
Теми - Мрачни и суицидни.
Текст - Напълно излишен, но ако все пак ви дойде музата за текст, пишете. Макар да е крайно ненужно, защото кой може да чуе каквото и да е, докато клати главата си със сто оборота в минута?
Клипове - Снима се само в дъждовни дни или в тунел. Всички са облечени в черни шлифери и са тъжни, но ядосани. При възможност, е добре за фон да се намери козел, който да е в лошо настроение.
За финал нека бъде ясно следното. Яката дупара, си е яка дупара, тъй че може да бъде инкрустирана във всеки потенциален хит.
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка!
Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Седят двама психолози на един висок мост. Единият казва:
- Ти винаги си твърдял, че си по-добър в професията от мен. Ако успееш да накараш трима души да скочат от моста и да се пребият, признавам те за по-добър.
Другият приел. Огледал внимателно хората наоколо, приближил се до един и му казал:
- Вие сте американец, нали?
Човекът потвърдил.
- А знаете ли, че сте разорен, кредитните Ви карти са блокирани, къщата и колата Ви са конфискувани от банката?
- Че аз защо да живея тогава? - скочил и се пребил.
Психологът се огледал и си избрал втори човек.
- Вие сте французин, нали? А знаете ли, че жена Ви е избягала с най-добрия Ви приятел, а любовницата Ви е напуснала?
- Че аз защо да живея тогава! - скочил и се пребил.
Приближил се до трети:
- Вие сте българин, нали?
- Да.
- А знаете ли, че от този мост е забранено да се скача?