Наскоро попитах малкото момиченце на едни мои приятели, каква иска да стане, когато порасне. Тя ми каза, че иска да стане Президент.
И двамата й родители, либерални демократи, присъстваха на разговора, така че аз я попитах:
- Ако беше Президент какво ще е първото нещо, което ще направиш?
- Бих дала храна и домове на всички бездомни хора – отговори ми тя.
Родителите й сияеха.
- Уау! Каква достойна цел! – възкликнах аз и продължих: - Но не е нужно да чакаш, докато станеш Президент, за да направиш това. Можеш да дойдеш у нас, да окосиш поляната, да я почистиш от плевели, да събереш листата и аз ще ти платя 50 долара. После ще те заведа до магазина, пред който седи винаги един и същ бездомник и ти ще му дадеш 50-те долара, които той да използва за храна или пък да започне да събира за дом.
Момиченцето се замисли за няколко секунди, след което тя ме погледна право в очите и попита:
- А защо бездомника да не дойде у вас, да свърши работата и ти да платиш направо на него 50 долара?
- Добре дошла в Републиканската партия! – казах й аз.
Родителите й все още не ми говорят.
0