На богат американец му останало само едно желание в живота - лично да се срещне с папата - и бил готов да чака в Рим, докато го изпълни.
Седмица след седмица висял с тълпите на площад „Свети Петър", но така и не успял да се приближи.
Той се оплакал от лошия си късмет на английски турист, който предложил да му продаде билета си за градинско парти, което папата давал на другия ден във Ватикана. Американецът с радост платил сто лири, но забелязал, че поканата изисквала официално облекло. Затова отишъл при скъп италиански шивач и си поръчал фрак.
На другия ден американецът отишъл във Ватикана, облечен във фрак и цилиндър, наредил се на опашката от гости и зачакал папата да се появи. Гостите били строени в две редици една срещу друга, така че папата да мине покрай едната и после да се върне покрай другата. Когато светият отец най-после се появил, всички учтиво заръкопляскали. Американецът с надежда зачакал, докато папата минал покрай първата редица, но за всеобщо съжаление не заговорил никого. Вместо това само помахал с ръка, когато минал край американеца.
Последен в редицата стоял скитник, който изглеждал абсолютно нелепо в своите дрипи. Но за всеобща изненада папата спрял пред него, поставил ръце на раменете на клетника и прошепнал нещо в ухото му.
Американецът напрегнал ума си. Било ясно, че папата ще разговаря само с някой просяк, човек, който се нуждае от утеха, затова отишъл при скитника и го убедил да си разменят дрехите. Облечен в дрипи и скъсана шапка, той се втурнал към края на втората редица, покрай която вече минавал светият отец. Папата пак не разговарял с никого, докато стигнал до дрипльото в края на редицата. Американецът едва скрил вълнението си, когато Негово светейшество спрял и го погледнал. После папата поставил ръце на раменете му и прошепнал в ухото му:
- Нали преди малко ти казах да се разкараш!