Нощ е. Спя. Изтутква месинджъра - имам ново съобщение. Някакъв непознат ми пише:
- Как си скъпа?.
Отговарям:
- "Скъпа" ще ти стана като почнеш да ми плащаш сметките и заемите.
Писа ми, че съм алчна kучka и ме блокира. Гледам часът е едва четири. Имам още час-два сън. Унасям се и отново месинджъра. Пореден непознат:
- Искаш ли да си пишем?
- Не.
- А да се видим?
- Не.
- Много си лоша.
- Аз ако бях добра щях да се пиша Добрата Фея, не Зла Вещица.
Блокира ме.
Вече няма шанс да заспя. Ставам и си правя кафе. Таман сядам пред компютъра и месинджъра отново тутка. Тоя път и от телефона и от компютъра. Поредния непознат. Праща ми снимка на мъжкото си достойнство с думите:
- Искаш ли го?
- Ми... не.
- Защо?
- Защото е грозен.
Тоя преди да ме блокира ми написа цял ферман колко съм грозна, смотана и не зная какво изпускам.
Следващият не праща снимка, но цветно ми обяснява колко невероятен любовник бил и как джакпота съм ударила щом е избрал баш мене. Питах го като е толкова невероятен любовник, защо в момента не е със жена примираща от кеф в ръцете му, ами пише на разни непознати?! Обиди се и ме блокира.
Вече е шест, аз пия второ кафе и се чудя... Ама много чувствителни станаха тези мъже. Кажеш им нещо дето не им харесва и вземат, че те блокират. Напоследък не мога да се вредя аз да блокирам някой - изпреварват ме.
Добро утро!
Зла Вещица
0