Отишли Георги Кадиев, Кирил Добрев и Страхил Ангелов при Михаил Миков да се оплачат от старите в БСП.
Др. Миков, рекли, вижте Дъбов, Янаки, Катя, от колко години са в партийното ръководство, не пускат кокала, няма за нас гювеч, семействата си не можем да нахраним. Миков погледнал, погледнал, па рекъл:
- Чуйте сега младежи какво ми разказа веднъж г-н Местан. Отишли млади бейчета при султана да се оплачат от старите паши. Ония ей такива гуши били направили, а младите бейчета гладни ходели. Погледнал ги султанът, погледнал, па рекъл: Добре, аз ви разбирам. А вие можете ли да се справите по-добре от пашите? Можем! В един глас гракнали бейчетата. Ха бакълъм! - отговорил султанът. Поканил младите бейчета и старите паши на баклава. Но вместо вилици раздал по едни голеееми лъжици с дъъълги дръжки. Обърнал се първо към младите бейове: Ха бакълъм, яжте сега да видим колко можете! Втурнали се младежите, оттука лъжицата, оттам лъжицата, с големи парчета, всеки бързал да си я набута в устата, ама ръцете ли били къси, бързането ли било голямо, останали гладни. Я сега вас да видим, казал на старите паши султанът. Бавно, яваш-яваш както се казва, старците взели лъжиците и започнали. Тоя който взел най-голямото парче подал лъжицата на пашата срещу себе си. Той пък своята лъжица подал на тоя срещу него. Така задружно пашите изяли цялата тава.
Мигали Кадиев, Добрев и Ангелов, мигали, а Миков отново се обадил:
- Разбрахте ли ме сега, младежи. Пък и друго, да ви кажа, сега не се знае кой е султанът, баклава почти не остана, а Сергей прибра и лъжиците в Брюксел.
0