Правителството: - Ще отслабим карантинните мерки, но ще ги продължим!

Аз:- Това е като да ми го увеличат но да не ми става!

Полицай спира една кола и казва:

- Нещо тука ми мирише на алкохол ...
Шофьорът отговаря:
- Еми ... , значи не спазвате 2 метра дистанция.

- Това месо не е вкусно и много жилаво

- Свалете маската преди да дъвчете моля

- Ало, полицията ли е?

- Дежурният слуша!
- Някой се опитва да влезе с взлом през вратата. Сече я с брадва.
- Разбрах, опишете ситуацията по-подробно - в къща или в апартамент сте?
- В апартамент, но защо?
- Сама ли сте?
- Сама съм, но...
- Така, добре, има ли оръжие в апартамента?
- Струва ми се, че да. Вратата вече се огъва!
- Без паника! Струва ви се, или има?
- Мъжът ми има пушка.
- Добре, извадете я! Умеете ли да боравите с нея?
- Не!
- Така. Слушайте внимателно! Пушката с две цеви ли е?
- Да! Боже, вече има дупка във вратата!
- Там отгоре има едно лостче. Дръпнете го надясно и пушката трябва да се пречупи на две. Стана ли?
- Да!
- Поставяте патрони, затваряте пушката и с двата спусъка стреляте едновременно във вратата.
- Но...
- Няма време! Стреляйте!
Чува се сдвоеният пукот от изстрелите.
- Ало, госпожо, как сте?
- Уцелих!
- Отлично! Идиотът жив ли е?
- Не знам. Струва ми се - да!
- Ако не сте сигурна гръмнете още веднъж. Лостчето вдясно, вадите гилзите, поставяте нови патрони.
- Разбрах!
Нов двоен изстрел.
- Ало! Отново улучих!
- И как е той там? Готов ли е?
- Да.
- Слава Богу! Довиждане!
- Почакайте! А вие кога ще дойдете?
- Ние сме под карантина и аз работя от вкъщи. Помагам със съвети. Всичко най-добро ви желая!