По повод годишнина решават да вдигнат паметник на съветския войник.
Статуята е готова-изобразява гол мъж с
граната в ръка. Остава да се направи конкурс за най-подходящ стих, който да бъде гравиран на със златни букви на мраморния постамент. Идва известен поет и чете стихчето, което е написал пред комисията:
"-Стоит статуя с огромньiм хуем,
рука поднята, в руке граната."
Комисията е шокирана:
-Как така "огромньiм х....."????Не може така!
-Добре-казва поета, поправя го и чете:
"Стоит статуя с маленким хуем,
рука поднята, в руке граната."
Комисията е в ужас, крещят му:
-Не може така!!!Да го няма това"ху...." изобщо!Съвсем да го няма ! Това ще е златен надпис!!!
Поетът прави корекции набързо и чете:
"Стоит статуя совсем без хуя.
Рука поднята, в руке граната."
Комисията е в истерия.Обясняват на поета бавно и отчетливо:
-Това е надпис на паметник, не може да има тази дума"ху...", да я няма изобщо,да липсва тук,бе,малоумник!
Поетът невъзмутимо драска и поправя, след което уверено чете:
"Стоит статуя, рука поднята,
а вместо хуя висит граната!"
0