Прибира се един македонец в къщи и нещеш ли хванал жена си с непознат мъж в кревата.
Тича нашия в другата стая за ловната пушка, през това време ебача скача през прозореца и хуква през полето. Дига македонеца пушката и стреля по него, но не уцелва. Стреля пак и пак не улучва. Нямало повече патрони в пушката и започнал сам да си говори:
- Абе не ме яд, че eбa жена ми, ами ме е яд, че го изпратих като войвода по тоя повод.