Пуква пролет, Костадин тръгва от Гела с овцете към планинската кошара и казва на Ваня:
- Като гръмна с пушката значи много ми е станало мъчно за тебе и веднага дотичваш да се онодим.
На третия ден вдига пушката, гръмва и след малко Ваня дотърчава. На десетия пак гръмва, но Ваня не се появява. Същото се повтаря и следващите пъти. В края на лятото Костадин слиза в селото и гледа къщата празна. Отишъл при съседа и попитал къде е булката му.
- А-а-а, откакто почна ловния сезон не сме я виждали! - рекъл човека.
0