Разказват, че индианците от племето Дакота имали предавана от поколения на поколения, следната мъдрост:
„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, най-добрата стратегия е да слезеш от него!“
Разбира се други, отчитайки характерните си национални особености, социално-икономически характеристики и многовековните си славни традиции, предприемат по-напредничави стратегии, като например:
1. Снабдяват се с по-як камшик
2. Сменят ездача
3. Казват, че винаги са яздили този кон
4. Назначават работна група да проучи коня
5. Правят сравнителен анализ на различни умрели коне
6. Посещават други места, за да видят как там яздят умрели коне
7. Снижават стандартите по езда, за да направят възможно язденето на умрял кон
8. Променят критериите за класифициране на един кон като „мъртъв“
9. Чрез теорията за реинкарнация и кръговрат на духа и материята обявяват смъртта за форма на живот, с което научно доказват, че конят всъщност не е умирал
10. Сертифицират мъртвия кон като „Жив, но с ограничени възможности“
11. Обръщат се към международна организация, която да потвърди сертификацията
12. Наемат консултанти от чужбина, които можели да яздят умрели коне
13. Впрягат заедно няколко умрели коня, за да увеличат скоростта
14. Осигуряват допълнително финансиране и включват обучителен модул за да увеличат производителността на умрелия кон
15. Провеждат изследване на продуктивността за да определят дали чрез по-леки ездачи не биха подобрили производителността на умрелия кон
16. Декларират, че тъй като умрелият кон не изисква храна, с по-малките си оперативни разходи той има далеч по-лесна издръжка, като по този начин допринася значително повече за изпълнението на мисията на организацията, отколкото някои от живите коне
17. Обясняват, че никой кон не може да е толкова умрял, че да не може повече да бъде язден.
18. Проучват пазара за да проверят има ли по-добри и по-евтини умрели коне.
19. Обясняват, че техният кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото други коне.
20. Създават група по качеството, която да намери приложение на умрелия кон.
21. Откриват независимо разходно перо за умрели коне.
22. Увеличават сферата на отговорност на умрелия кон.
23. Развиват мотивационни програми за умрели коне.
24. Преструктурират, за да прехвърлят умрелия кон в друга структура.
25. Зачисляват умрелия кон в специален щат.
26. Изпращат умрелия кон на курс за преквалификация и/или курс по английски.
27. Пренаписват стандартните оперативни процедури, изискванията и критериите за производителността на всички коне.
28. Обличане – намятане на одеяло върху умрелия кон с надежда да се затопли и раздвижи.
29. Даване на двойна доза зоб на умрелия кон, очаквайки той да се върне към живот.
30. И двата ресурса – и облеклото, и храната – се отнемат съответно от гърба и от устата на останалите, все още живи коне, като им се обяснява важната роля на умрелия кон и нуждата от конска взаимопомощ, с което се създава и работно място „пропагандист-агитатор в конюшня“.
31. Преобличане/преоборудване на умрелия кон с ново, по-удобно седло и нови подкови.
32. Преосмисляне и понижаване важността на коня в процеса на ездата: провъзгласяване на магаретата за коне и бодро продължаване по същия път до достигане на етапа „езда на умряло магаре“ – с прилагане на същия метод няма как да се постигне различен резултат. В този момент – обявяване на пълната и тотална маловажност на магаретата, при което се пристъпва към само-обяздване и продължаване на ездата до достигане на пълна победа над злите външни и вътрешни врагове …
33. Същевременно обявяват всеки, който твърди че конят е мъртъв, за:
a. Необразован;
b. Неспособен да анализира фактите;
c. Обиждащ традициите за езда на умрели коне;
d. Млад и неопитен;
e. Стар и изкуфял;
f. Ненадежден в мнението си поради съмнително минало;
g. Твърде дебел / слаб / висок / нисък или с неправилен цвят на очите;
h. Лошо облечен;
i. Враг на Рóдината;
j. Душевно болен;
k. Или произволна комбинация от горните подходи.
0