Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини.
Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво.
- Защо плачеш, сине мой?
- Инвалид съм аз, не мога да ходя.
Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае.
- Защо плачеш, дъще моя?
- Защото съм сляпа по рождение!
Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия...
Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче.
- Защо плачеш, момченце?
- Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България...
И седнал Господ и заридал заедно с него...
0