Вицове за Селски тарикати
Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата.
Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители. Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал. Имам мотор „Иже“ с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите. Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше:
- Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?
Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост. Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам… Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя. Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.