Сизиф мъкнел голям кръгъл камък по склона на една планина.
Но тъкмо като стигал до върха, камъка се търкулвал обратно долу и Сизиф започвал всичко отначало.
Наблизо стоял Едип и гледал известно време как Сизиф се мъчи с камъка. Гледал го, гледал го, и накрая се обадил:
- Абе, Сизифе, що не вземеш, като стигнеш горе, да подпреш големия камък с един по-малък, така той няма да се търкулне пак обратно.
Сизиф го изгледал злобно и отвърнал:
– А ти, Едипе, що не си eбeш майката!