Снощи се напих кат пън. Почнах да халюцинирам и присъни ми се сън, работа че си намирам. Договора си подписах, симпатична фирма бяха, като тях на Джава писах. И продажбите вървяха. Хванаме един проект с разни връзки и познати и наехме архитект с титли и сертификати да ни каже как се прави ентърпрайз архитектура и основи да постави за добра инфраструктура. Той започна да чертае диаграми—все дебели; всеки патърн, който знае, ни го смели в юемели. Джавата е тъй развита! Обработки асинхронни, Уникод шеснайсе бита, даже класове шаблонни. Бийнове и иждейбита, ексемел и уеб услуги, фреймуърци и джейеспита, бази данни, орм, и други. Апи зад апи, либ до либ, фреймуърк върху фреймуърк, зип във зип. Клас във джар, джар във уар, уар в еар—голям кошмар: тъй деплойва стар джавар затъпял като ейчар. Първо, второ, трето, пето, много взе да се раздува. Май не мога без идето вече нещо ми струва. Процесите комуникират на един и същи хост, но не може да се ползва Юникс домейн сокет прост. Трябва в уиздъл да опишеш кой кви данни дал, кви взел, протоколът е дебел: ейщипи и ексемел. Ексемел тук, ексемел там, всеки път данни когато предам, тоя боклук (защо?—не знам) се парсва напук на процесор и рам. И за всичко интерфейси със инвършън ъв кънтрол, двестаредови стектрейси за едничък метод кол. Практика прилично честа е така да се разпльоква някой клас—заради теста, уж да може да се моква. Всяко вю и всеки екшън, квото трябва му се тика със дипендънси инджекшън. Не се знае кой кво вика. Всичко стана на спагети. Закъсняхме, кодим вкъщи. А клиентът ни усети и започна да се мръщи. Пак ще трябва да му кажем Стана две години вече, няма к'во да му покажем, а бюджетът ни утече. Всичко срока си изпусна, всякакъв дедлайн премина. Архитектът пък напусна и проектът ни се срина. Ний пък стартъп основахме, че ни писна да сме роби, собствен капитал набрахме чрез приятелското лоби. И сега така си кодя: няма юемел, а скици. Много аджайл живот водя с динамичните езици. И събудих се във пот, повърня и махмурлук и се чувствах идиot, че работя още тук. Вече знам, че ентерпрайза даже и като работи преди всичко той се прай за фирми пълни с идиоти
Снощи се напих кат пън.
Почнах да халюцинирам
и присъни ми се сън,
работа че си намирам.
Договора си подписах,
симпатична фирма бяха,
като тях на Джава писах.
И продажбите вървяха.
Хванаме един проект
с разни връзки и познати
и наехме архитект
с титли и сертификати
да ни каже как се прави
ентърпрайз архитектура
и основи да постави
за добра инфраструктура.
Той започна да чертае
диаграми—все дебели;
всеки патърн, който знае,
ни го смели в юемели.
Джавата е тъй развита!
Обработки асинхронни,
Уникод шеснайсе бита,
даже класове шаблонни.
Бийнове и иждейбита,
ексемел и уеб услуги,
фреймуърци и джейеспита,
бази данни, орм, и други.
Апи зад апи, либ до либ,
фреймуърк върху фреймуърк,
зип във зип.
Клас във джар, джар във уар,
уар в еар—голям кошмар:
тъй деплойва стар джавар
затъпял като ейчар.
Първо, второ, трето, пето,
много взе да се раздува.
Май не мога без идето
вече нещо ми струва.
Процесите комуникират
на един и същи хост,
но не може да се ползва
Юникс домейн сокет прост.
Трябва в уиздъл да опишеш
кой кви данни дал, кви взел,
протоколът е дебел:
ейщипи и ексемел.
Ексемел тук, ексемел там,
всеки път данни когато предам,
тоя боклук (защо?—не знам)
се парсва напук на процесор и рам.
И за всичко интерфейси
със инвършън ъв кънтрол,
двестаредови стектрейси
за едничък метод кол.
Практика прилично честа
е така да се разпльоква
някой клас—заради теста,
уж да може да се моква.
Всяко вю и всеки екшън,
квото трябва му се тика
със дипендънси инджекшън.
Не се знае кой кво вика.
Всичко стана на спагети.
Закъсняхме, кодим вкъщи.
А клиентът ни усети
и започна да се мръщи.
Пак ще трябва да му кажем
Стана две години вече,
няма к'во да му покажем,
а бюджетът ни утече.
Всичко срока си изпусна,
всякакъв дедлайн премина.
Архитектът пък напусна
и проектът ни се срина.
Ний пък стартъп основахме,
че ни писна да сме роби,
собствен капитал набрахме
чрез приятелското лоби.
И сега така си кодя:
няма юемел, а скици.
Много аджайл живот водя
с динамичните езици.
И събудих се във пот,
повърня и махмурлук
и се чувствах идиot,
че работя още тук.
Вече знам, че ентерпрайза
даже и като работи
преди всичко той се прай за
фирми пълни с идиоти