Стяга се Пешо за лов, събота сутрин.

Стяга се Пешо за лов, събота сутрин.
Жена му седи до него, и пристъпва от крак на крак.
– Аре беее, земи ме поне един път на тоя ваш легендарен лов.
– Стига ма -, троснал се Пешо – тва мъжка работа. Там гърмим, тичаме из шубраците, не стаа ся…
– Аре бееее, бacи, един път поне – троска се жена му ( чак ролките щели да паднат )
Пешо като видял, че жена му лесно няма се даде и казал да се оправя и да идва.
Стигнали до пусията и Пешо казал на жена си:
– Ся!!! Ей ти пушка, седиш тука в шубрака и дебнеш елена!!!! Като го видиш – гърмиш, и отиваш до него с пушката, да не дойде някой да го открадне. Ние с момчетата ще дойдем. Айде наслука!!!
И, разбира се, се забил с тайфата в кръчмата, яли пили…ала бала. По едно време, вече се мръквало, се чул мощен изстрел. Пешо се пляснал по челото – малеееееее, забрайхме жената. Затичали се цялата дружина, и кво да видят – Пешовица седи край някво животно, насочила пушката към човек, който тича около нея в кръг.
– Не се доближавай до елена, момченцееее! Мой си е! – крещи обезумялата Пешовица, адреналинно радвайки се на улова си.
– Добре бе жена, нека си е твой елена. Дай само седлото да му сваля…

43

0