Както си му е реда, таксиметровия шофьор бай Коста чакал поредната си "жертва" в късните часове на нощта. За вечеря понеже бил яко гладен преял с домашно приготвен бобец и сега в корема му ръмжали малки тигърчета и от време на време изпускал силен звук наподобяващ на форсирането на стар Харлей Дейвидсън без ауспух и аромат "дяволски газ" извиращ сякаш директно от небитието. Било някъде към 4:00 часа след полунощ.Корема на бай Коста бил вече събрал налягане около четири и половина атмосфери, способно с лекота да напомпа гумата на ЗИЛ- осмак и яростно си проправяло пътя към свободата .Отворил той лекичко вратата за да освободи напрежението, когато ненадейно четири момичета идващи от близката дискотека нахлули в колата.
- Към 27-ми блок, ако обичате господине - изчуруликали веселите момичета.
Нямало начин, стиснал зъби бай Коста, дал мръсна газ молейки се на ум да не стане най лошото. Как е стигнал до адреса само той си знаел, даже не преброил парите които му оставили момичетата. Само изчакал малко да се отдалечат в тъмното, хванал се за волана с две ръце, надигнал се и от задника му излезнал звук, нещо средно между рев на бенгалски тигър и форсиращ МИГ-21 готов за излитане... Буквално задните му бузи припляскали като крилете на уплашен пеликан. Въздъхнал от кеф бай Коста и се отпуснал на седалката... В този момент отзаде с уплашено тъъъъничко гласче, пребледняло момиче тихо промълвило:
- Извинете, ама аз съм за 36-ти блок ...