Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам - свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре - топло, уютно - в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
- Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
- Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю - изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!"
... а очите му добри, добри...
0