Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески.

За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.

- Ало, госпожице, Може ли да извикате Кольо на телефона?

- Кои го търси?
- Жена му.
- Не мога, Кольо не е много на себе си
- Защо?!
- Защото е не много в мен

Някакъв граф, докато си чоплел зъбите с клечка, намерил семка от ягода.

А той бил алергичен към ягоди и се обадил на Шерлок Холмс и д-р Уотсън да разследват как се е появила тая семка в устата му след като не е ял ягоди. Идват те, той разказва:
- Алергичен съм, никога през живота си не съм ял ягоди. Искам до три дни резултати от разследването.
Идват ония след ден и го разпитват:
- Вие, вечерта преди да намерете семката, бяхте ли на прием?
-Бях, но не съм ял ягоди.
- Флиртувахте ли с една червенокоса дама и имахте ли интимен контакт?
- Да флиртувах, но само се целунахме по устата.
- И това е било най-голямата ви грешка, сър! Трябвало да я опънете, а не да я целувате. Дамата е правила френска любов на един благородник, който преди това опънал един друг благородник, който е ял ягоди.

Тролейбус, горещо лято... От предната се качва жена с малко момиченце. Момиченцето дудне противно:

- Мамо, купи ми шоколад!
- Не.
- Моля те, мамо, купи ми шоколад!
- Не, не може.
Момиченцето застава по средата на прохода, опира ръце на хълбоците си и заявява на целия тролейбус:
- Ако не ми купиш, ще кажа на баба, че смучеш пишката на татко!
Всички ревваме от смях, шофьорът спира, жената, цялата червена, изскача от тролейбуса.
След няколко спирки се качват мъж с малко момченце.
Момченцето започва да дудне:
- Татееее, купи ми шоколад...
Всички пътници лягаме от смях. Мъжът се оглежда неразбиращо.
Шофьорът , лежащ на волана от кикот, казва по микрофона:
- Господине, по-добре му купете шоколад.

- Моя доктор ми каза, че съм хванал някаква венерическа болест...

- Провървяло ти е. На мен ми каза същото зъболекаря!