Главният лекар излиза в отпуск и минава на последна визитация.

- Е, довиждане, Петров. Довиждане, Иванов. Довиждане, Михайлов. Сбогом, Николов...

Звъни се на вратата:

- Пациента у дома ли е?
- Все още да.
- Защо все още?
- След половин час ще изнесат тялото

- Докторе, как е той?

- Знаете ли, той е в тежко състояние, има масиран инфаркт, много счупвания!
- Мога ли да поговоря с него?
- Не, за съжаление това е невъзможно! Ако искате може аз да му кажа нещо, какво да му предам!
- Попитайте го дали изкарах изпита за книжка!

- Дядо, как искаш да те погребем?

- Умрял, ако може! Че като ви знам...

-Тате аз като завърша детската градина после какво?

- Училище.
- После?
- Университет.
- После?
- Работа.
- После?
- Пенсионер.
- После?
- После умираш.
- Ясно, а кога ще живея?

Живяли двама братя-мафиоти. И двамата участвали в престъпления. Но накрая единия го убили. Когато подготвяли опелото останалия жив брат поискал в църквата да кажат за брат му: "Той беше светец"

Отговорили му, че това е невъзможно. Тогава брата извадил една пачка и казал, че ги дарява на църквата. Тогава му обещали, че желанието му ще бъде изпълнено.
На следващия ден на панахидата било казано:
" Този човек беше човек на дявола. Мамеше всички, включително жена си. Грабежите и убийствата бяха в кръвта му. Но в сравнение със своя брат, ТОЙ БЕШЕ СВЕТЕЦ".

Потъва кораб. Всички тичат в паника освен една лелка. Питат я:

- Ще се спасим ли?
- Не, не мисля.
- Защо така?
- Предполагам, че това е края. На моя зет много му върви.