Центъра на Перник.
Кафе на 2 нива – на долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи човек и чете сутрешния вестник…
Първия от двамата се обръща към втория:
- Абе…
- оу…
- А на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– … На кво?
- Ми… петарка!
- Готооо!
Отива тоя и пляяяссс:
- Еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа – не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!
- Аууууу, човек, верно ли – извиняай! Ма приличаш… Извиняай!
Сяда си и авера вади петарка…
Минало се, не минало – втория пак:
- Абе…
- мм…?
- Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
- Нема яд!
Пак се вдига и отива до бара – пляяяясссс…:
- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!
- …!?! Господине! Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!
- Ееее, човеек… мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш – одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време – у казарма бееме заедно – домъчнело ми е… бееме си много дружки…Извиняай!
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:
- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя…
- … Ма немаш грижа!
Качва се горе – пляяяяяссссс!
- Абе Пешо! …Бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…!