Яне Сандански избирал юнаци за четата си. Избирал, избирал, па ги строил в две редици. Отишъл отстрани, погледнал - на единак юнак носът му стърчи пред другите. Извадил сабята и го изравнил, а после попитал:
- Боли ли те бе, юнако?
- Ич ме не боли!
- Оти те не боли?
- Оти съм от четата на Яне!
Отишъл пак отстрани, погледнал и що да види - на един оная му работа стърчи една педя отпред. Извадил пак сабята и го отсякал.
- Боли ли те бе, юнако?
- Ич ме не боли!
- Оти те не боли?
- Оти това е ую на Грую от задната редица!