‎30-те години.
Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурлига рита футбол.
Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кръвясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса.
Той хуква напосоки след... първото попаднало му хлапе.
...Момчето, бледен юноша с интелигентни меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли: "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно бистро, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка пpoctиtуtka, грозна като смъртта, а той си мисли: "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крак от маса като бейзболна бухалка и си мисли: "Ей, хулиганче гадно! Само да те гепна и мамицата ти ще eбa!"
0