Баба и дядо се споминали. Понеже били добри хорица, изпратили ги в рая… Настанили се те, тръгнали да разгледат, познати да срещнат, със сродни души да се запознаят...
Вървят, гледат, навсякъде ливади, гори, реки, планини, мед, масло, туй, унуй, цветя, пчелички, пеперуди фъркат, птички пеят, красота, блаженство… Шматкат се те, зяпат, цъкът доволно с език… По едно време дядото се извъртял кът млад момък и излющил як шамар на бабата…
- Ко тъ прифана бе Ганьо? 75 години как сме двама, ни си ми посягал, лоша дума не си ми думал… Глей на ко убау място сме… Ся, тъй, из нищото, шамар ми удряш?
- Трай ма, малко тий! Ако не бяа твоите, диети с мюсли, люспи и т.н., още преди десет години да сме дошли тука!
0