Бай Стамат живеел спокоен живот с тримата си синове в гората, докато една сутрин не забелязал липсата на любимата крава Любка.
Без да губи време, Бай Стамат изпратил най-големият си син да я търси в гората. Минали няколко дни и бащата сериозно обезпокоен, изпратил по-малкият син да търси батко си. Изминала цяла седмица, а нямало ни вест, ни кост, нито от Любка, нито от синовете му. Тогава Бай Стамат се принудил да изпрати и най-малкият си син Иванчо.
- Иване, по цял ден седиш и нищо не правиш.Иди да намериш братята си.Иванчо, вдигнал гащите, обул кецовете и отпрашил към гората. След 4-5 часа лутане из гората попаднал на една полянка. На полянката най-невинно си седяла горската фея - нимфоманка Патриция, която наскоро преди 40-50 години се преселила в съседство с Бай Стамат.
Иванчо се изкашлял звучно и я заговорил:
- "Извинявай, да си виждала братята ми"?
Феята се прозяла и му отговорила:
- "Ако успееш да ме задоволиш, ще ти кажа къде са братята ти, но ако не успееш ... "
Тук Иванчо я прекъснал:
- "Би ли подпряла този бор, ако обичаш"!?
Започнали те и "неусетно" минали 7-8 часа, а най-малкият син не се отказвал. Минали още 7-8 часа и феята започнала вече да се оглежда разтревожено. След около 3-4 часа, вече не издържала и започнала да вика:
- "Стигааааа, стигааааа, всичко ще ти кажа"
А Иванчо:
- "Шшшшшт... Няма "стига"! Сега ще разбереш Любка от какво умря!