В автобус Б1, пътуващ край езерото Вая в посока „Меден рудник“, една баба внезапно започва да рецитира Омировата „Илиада“ - „О, музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“ и така нататък. Не млъква десетина минути. Спира да рецитира чак на третата спирка в комплекса и всички пътници избухват в аплодисменти.
Тогава бабата се усмихва смутено и казва:
- Ей на… това го помня... а защо съм в тоз' рейс и къде отивам... убий ме, не знам!