В един зоомагазин влязъл възмутен клиент:
- Вчера купих от Вас говорещ папагал Ара. Обаче, той - дума не обелва!
Продавачът го успокоил:
- Господине, на животинката й трябва време да се приспособи към новото си жилище. Сложете й едно огледало в клетката! Като гледа собствения си образ - тя ще се успокои!
На следващия ден, клиентът довтасал отново:
- Сложих огледало, но папагалът все така мълчи като риба!
Служителят на зоомагазина предположил:
- Вероятно се чувства подтиснат. Сложете в клетката едни вятърни камбанки. Шумът е приятен и ще му помогне да се отпусне!
На третия ден, онзи цъфнал пак:
- А, бе тая ара да не е глухоняма? Не обръща никакво внимание на камбанките!
Консултантът го посъветвал:
- Сигурно му липсва движение! Сложете в клетката една мъничка люлка. Птицата ще се раздвижи и ще й дойде настроение да каже нещо!
На четвъртия ден,нашият герой се появил с широка усмивка на лицето:
- Слава Богу! Пустият му папагал! Най-сетне проговори!
Продавачът кимнал доволно:
- Нали Ви казах? Огледалото,камбанките и люлката явно са свършили работа!
Собственикът на птицата направил особена гримаса:
- Ами... Не точно...
Служителят въздъхнал:
- Както и да е... А какви бяха първите му думи?
Клиентът се изчервил и се огледал внимателно наоколо. А после прошепнал:
- То, не е много за разправяне... Ама понеже тук сме само двамата - ще го споделя с Вас. Първите думи на папагала бяха:
"Ти, кога ще ме нахраниш, бе, да ти eбa майката проста?"
0