В един санаториум, по соц времената, пристига възрастна двойка. Тя е дребна, слаба, сива женица, а той - беловлас интересен възрастен мъж. До вечерта мълвата, че е пристигнал академик, много известен и богат, вече обикаляла из коридорите. И веднага си проличало особеното отношение - сложили ги на най-светлата маса, първо на тях сервирали, в процедурите имали предимство - всички признаци на високият статус били налице.
Въпреки това, женицата се суетяла около съпруга си, грижела се непрекъснато за него, а той приемал всичко спокойно, примирено и даже леко уморено.
Мълвата за академика и международният му статус предизвикала вълнение, и не след дълго другите обитатели забелязали, че симпатичният побелял мъж много често се разхожда с млада дама, накипрена и предизвикателно смееща се. Често ги виждали сами, или седнали на пейка, или на чаша чай, или разглеждайки някакво четиво. Много скоро новата любов не била тайна за никого.
Скучната съпруга, без да прави сцени на съпруга си, директно отишла при конкурентката си и я попитала:
"Извинете, защо ви е моят мъж? Той е възрастен, болен, изисква грижи и спазва строга диета."
Младата жена се впуснала в обяснения, че със статуса и заплатата на този уважаван академик, ще си наеме жена за тези грижи и няма да се превръща в залюхано същество, като нейната събеседничка.
Сивата женица няколко секунди неразбиращо гледала нахалната особа и после спокойно съобщила:
"Разбирам. Но работата е там, че академикът съм аз."
0