В едно село имало приказно красива девойка.
Идвали годежари от цялата околия да и искат ръката, но родителите и били претенциозни (искали най-доброто за детето си). Един ден майката се изплашила, че дъщеря и може да остане стара мома и решили да приемат следващото предложение. Не щеш ли същата вечер пристигнали родителите на два момъка, едните видимо и доста заможни. Поканили ги едновременно и започнали разговор. Първи взели думата по-заможните.
– Ние имаме безброй стада, земя, къщи... Детето ви цял живот ще носи злато и коприна и няма да се налага да работи. Само едно нещо ни притеснява - не знаем синът ни какъв любовник е!
Окуражени заговорили по-бедното семейство:
– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото. Дъщеря ви може да легне гладна, но не любена - НИКОГА!
Замислили се родителите на момата, но вече се били разбрали да приемат днешната оферта, за това майката предложила на дъщерята, тя да реши.
Момата се изправила и рекла:
– Мамо, ти нали знаеш, че я не съм по яденето...