В края на деветнадесетото столетие шотландският фермер Флеминг вървял към дома си.
Ненадейно той чул шум от близкото блато и забелязал, че вътре е паднало момче, което се опитва да излезе.

Без изобщо да се замисля, Флеминг счупил един голям клон и го подал на младежа, който с последни сили се хванал за него. Фермерът издърпал хлапака и му предложил да го приюти, докато се стопли и дрехите му изсъхнат.

Младежът благодарил учтиво, но предпочел да се прибере у дома, тъй като семейството му го очаквало. Спасителят приел отказа и също се върнал вкъщи. На другия ден той вече почти бил забравил за вчерашната случка, когато видял пред дома си карета, от която слязъл богаташ.

Джентълменът застанал пред вратата на фермера и заявил, че иска да разговаря с него. Той обяснил, че е бащата на момчето, което мъжът спасил вчера и иска да му даде богатство в знак на своята признателност.

Флеминг обаче отклонил поканата, като казал, че не би приел пари, тъй като просто е изпълнил своя човешки дълг. В този момент покрай двамата мъже минал синът на фермера и поздравил непознатия.

Тогава джентълменът предложил нещо друго на Флеминг - да вземе сина му със себе си и да плати за неговото образование в престижно училище. Бедният фермер се съгласил и след няколко години синът му завършил университет по медицина. По-късно той останал в историята като откривателя на пеницилина. Името на човека е Александър Флеминг.

Джентълменът, който платил за образованието му, се казва Рандолф Чърчил, а неговият син, изваден от блатото, е Уинстън Чърчил. Преди войната Чърчил бил настанен в лондонска клиника заради сериозно възпаление на белия дроб.

Според легендата този път животът му бива спасен именно благодарение на пеницилина. Може би точно за тази случка се е сетил държавника, когато казал, че стореното от човек, ще се върне пак при него.
0