В купе на влак пътуват българин, грък и турчин.
По едно време нашият огладнял и наизвадил едни печени пилета, салати, ракии, сирена, кашкавали... А бе, опънал една яка софра и почнал да яде. Гъркът и турчина го гледали с апетит, лигите им текат... И нашия вика на гърка:
- Йоргос, ела хапни с мене!
Ама гърка си мисли:
- Тоя българин ще иска да ям с него, а после ще иска да ме опъне! Аааа, Йоргос не е глупав!
- Не'ща, не съм гладен! Тука имам едни маслинки, ще си ги хапна тях!
Нашият поканил и турчина:
- Ало, ефенди, ела при мене да хапнем!
Турчина и той си мисли:
- Ааа, машала, хубава работа! Тая маскара ще иска после да ма опъне, за дето съм му ял от чеверметата! Не съм глупав аз!
- Не, не, хич не съм гладен, благодарим! Имам малко халва, ще ми стигне да си задоволя глада!
Обаче минало малко време, на гърка страшно много му се дояло и си казал:
- Майка му стара, ще седна да се наям, пък каквото стане!
Седнал той при българина, наял се като попско чадо на Задушница, облегнал се хубаво на седалката, запалил една цигара и загледал отчаяно в очакване!
- Йоргос! - викнал българинът.
- Дойдоха ли ти силите? - ухилено запитал нашият.
- Дойдоха ми! - въздъхнал гърка, като се бил прежалил вече...
- Ха, тогава, дръж турчина да го опъна!
0