В понеделник Иванчо закъснява за първият час.
Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо ти пак ли се успа?
- Не, госпожо.Имах работа.
- Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да привключвам скорости, да пускам чистачки ….и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а незная как. Питам тате и той казва – Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колята спра и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
- И какво от това Иванчо?
- Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи „дойдоха“ на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
- И какво от това Иванчо? – пита изнервена учителката
- Ами обадихме се на мама да и съобщим за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200кг. картофи в 15 тона кивита?
0