Веднъж, докато сa чудела кво да прави, Червената шапчица са сетила за старата си баба.
"Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце(по ресцепта на Гениниа), сложила манжата у кошничката и тръгнала къде бАба си, която живеела у малка горска къщица идялна за форумни срещи.
Къкто си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ин ги изскочил страшния влък.
- На къде си тръгнала ма да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал влъкъ.
- Тръгнала съм къде бАба ми, ако още не си гя изел.
- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе би замезил, че ми са видиш още у срок на годнос.
- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задниа си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дрътиа навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкъ временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно са предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затава скроил хитър план. Отишел до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие варнал мининката. Дрътиа вампир тамън строяла вътрешен нужник, оти й било писнало на дедовиа да я апат комарете по газъ, кога дочула рев на матор и скърцанье на спирачки. "Сигурно е па оня недоклатениа мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади!" - бойно помислила бабата, и излезнала да посрешне госта си.
- Я, каква приатна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълкъ - уя ли ми дириш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глАви, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пущил рецептата и да ги пробва.
- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска - викнала бабичката - вълчицата още миналата гОдин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
- Е, фана ма да гу *** - неловко казал вълкът,и си отбелезал наум да са запише у курсовете по горска убедителност, след което изел дрътата. "Пффф,*** ка нагарча, удара на грънясала мекица!" - оригнал са на престояло той, и са опнал на кревата да храносмели. Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
- Кой я тама? - изръмжал преялия дзвер, и префключил от Енимъл планет на Експлорър.
- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелел гласъ?
- Щото съм пила севън ъп на течение - айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно флезнала, погледнала и ахнала от удивление:
- Кво правиш тука бе, Yйo пелешати! бАба ми къде а?
- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от негя! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогива ша говорим!
След като изпил апчето, вълкъ изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
- А баба къде а се пак? - не мирнала мининката paзпopetинa.
- Изедох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
- Еее, време беше...ама чакай, преди да гя изедеш, пита ли ги къде е оставила завещанието?
- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми - едва изгъгнал вълкът, и отново са отдал на храносмиланье.
Тогива Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото млого обичала бАба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да викам Кольо горскиа и ша ти са eбat алелуите, ша видиш ти кон боб еде ли, ели луканка на пръчка! - и в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от оня на Чайка Фарма къде ми не действа - са провикнал вълкъ
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкъ тамън режел посленниа домат, ракиата била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Митар Мирич, седнале на масата дигнале чаши и историята мълчи какво станало по нататика...
Зли езици говорат че манинката червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
Дядо поп решил да сече старите и изсъхнали тополи в двора на църквата.
Клисарят като разбрал, казал на попа, че ако има или купи моторна резачка, сам той ще ги отреже. Попът се съгласил и отишъл на пазара да търси резачка. Намерил една стара руска "Тайга". Платил я и попитал продавача:
- Чадо, а как се включва?
- Слагаш левия крак отгоре, дърпаш ей това въженце и викаш: "Твойта мама руска!" и така, докато запали.
- Сакън, чадо, аз съм божи човек, не мога да псувам.
- Ами тогава, дърпай въженцето и се не бой - то отвътре ще ти дойде.
Почивен ден ми е...Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно!
Никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква:
- "Тока додиииии"...
Русия. Малкия Мойше се прибира вкъщи и казва на майка си:
- Мамо, мамо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак'!
- Сине, какво ядеш всеки ден?
- Ами пиле, телешко, свинско, рибка...
- Отсега нататък ще ядеш картофи, като всички руснаци.
Разстроил се малкия Мойше, отива при баща си и казва:
- Тате, тате, днес в училище написах, че съм като националност "руснак'!
- Сине, ти как отиваш до училище всеки ден?
- С твоята кола, тате!
- Е, отсега нататък ще си с трамвая, както всички руснаци!
Отива малкия Моше при дядо си, и казва:
- Дядо, дядо, днес в училище написах, че съм като националност "руснак'!
- Дядовото, ти колко получаваш всеки ден джобни пари?
- Ами стотачка, дядо!
- Е, отсега нататък ще получаваш копейки, като всички руснаци!
По-късно вечерта, семейството вечеря. Всички набиват печено пиле и си намигат, само малкия Моше яде варен картоф. Майка му го пита:
-Е, Моше, как е да си руснак?
- Eбacи, от само няколко часа съм руснак, но вече ви ненавиждам вас, евреите!
Известен политик е на гости при баба си на село.
На сутринта бабата му казва:
- Помогни ми, внуче, да събера лaйнata в обора.Политикът се съгласил.Вечерта бабата се прибира от полето, влиза в обора и намира лaйнata прибрани и натрупани на купчинки.Бабата:
- Не говорят истината за вас, момчето ми. Разправят, че нищо не умеете да правите, а ти виж как добре си се справил.На другата сутрин бабата пак му казва:
- Хайде сега, момчето ми, да разпръснеш онези лaйнa по нивата, за да я наторим!Политикът пак се съгласил.Вечерта бабата отива на нивата, да провери. Всичко е равномерно разпръснато навсякъде.Бабата:
- Лъжат хората за вас, детето ми, въобще не са ...На третата сутрин, бабата пак му дава задача:
- Помогни ми да събера яйцата в курника. Ето ти две кошнички. Малките яйца ще слагаш в едната, а големите в другата...Политикът се съгласил.Вечерта бабата влиза в курника и намира политика, да стои замислен пред празните кошници с по едно яйце във всяка ръка.
- Какво има, детето ми? Защо не си събрал яйцата?
- Как да ти кажа, бабо? Когато трябва да се събират или разхвърлят лaйнa - Tова го можем. Но когато трябва да се вземе решение - нещо не се получава...
Прясно от един форум на жената , по истински случай!
"Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4 годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка и и влезе в ритъма и и отговаряше с "за какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
... - Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка и се усмихна: - И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи: - Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? - попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше пишkata на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8 годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси: "Тате, купи ми войници!" Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьора се обърна към младия мъж: "Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката". Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в "тате, купи ми войници"? "
БАЛОВЕТЕ ИДАТ!
Рокля. За 800 лв. Пробен грим. Пробна прическа. Генерална репетиция за окончателния грим. Друга рокля. Тази не отива на сенките за очи. Които пък прикриват идеално торбичките под очите. Още една рокля за изпращането в училище. Рокля за бала с роднини, рокля за бала на гаджето.Е, какво като е 800 лв.? Това е бал, веднъж в живота е.Костюм. За 800 лв. Вратовръзка. За 50 лв. Обувки. Чорапи. Боксерки (ми ако му излезе късметът на детето?). Черен мерцедес. Под наем. 100 лв. на час. С балони на врати, багажник, резервна гума и в картера. Голяма работа, пари се изкарват. Това е бал, веднъж в живота е.Ресторант. Букети. Салфетки. Череши. 100 лв. куверт за облъчено в микровълнова фурна кюфте, замразено лично от Цола Драгойчева на 20-тия пленум на БКП през 81-ва. DJ, който денем има гараж за смяна на накладки. И създава музикална обстановка, която напомня баш на накладки за смяна. Фотограф, който снима с китов обектив на Auto режим. 250 лв. хонорар на всеки от изброените.Бал е, шъ съ разбийм, чуйек.На морето. През май. Щото така се прави. 3 дни медицински спирт венозно. Повръщаш си в чашата, но продължаваш да пиеш. Лягаш си с един, ставаш с 4-ма други, единият от които не говори български. Живот.Бал с роднини. Каниш 40 свои приятели към тях. Ресторант не стига, наемате хангар. Вашите ипотекират апартамента и едната баба, за да платят кувертите и професионалната жива музика, която идва вече спиртосана. Не знаят на бал ли ще свирят или на пенсиониране.И родителите седят, гледат с овчите си погледи как детето е щастливо и не си дават сметка за фундаментално осраното възпитание, което са му дали. Дават си сметка, че ще работят 12 месеца без заплата, за да платят целия този цирк. Който детето даже няма да помни, щото след втората водка центровете на паметта са в профилактика. А детето, което на драго сърце завира пачки 50-левки под лявата чисто нова цицa на Мимето от Б клас, не си дава сметка какво коства това на спонсорите му. Детето, което не е изкарало 5 лв. в живота си и няма представа как се изкарват тези пари. Готово да профука и последния лев на родителите си, за да решат всички, че е баровец.Драги абитуриенти, вземете се стегнете, впрегнете петте си мозъчни клетки в една каруца и престанете да се държите толкова садистично с хората, които са ви отгледали. Естествено, че като на тати принцесата ревне, че иска точно тази рокля, тати ще си пусне половината карантии в OLX и ще и я купи. Естествено, че мама ще плати наема на лимузината, с която принцът и ще слезе пред кметството на Чепръчляне. Но е близо до акъла, че така принцесата и принцът не стават по-готини. Просто показват ясно на всеки, който има малко повече мозък, че са едни истински прости галоши.