От пет години почивен ден нямам.
Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар . Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една циганка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера.
Що вика на майка си „една циганка“ ,също не мога да разбера.
Два месеца след сватбата младоженката дотичва в апартамента на майка си и още от вратата започва:
- Мамо, мамооо, имам три новини: ужасна, кошмарна и радостна! Първо ужасната! Представяш ли си, намерих таен дневник на мъжа ми... който е пълен със списък на жените, с които е спал... като всяка е оценена по десетобалната система!
- Ужас!!! Мръсник, извратеняк! Ох, усещах го аз, усещах го... Казах ти аз... ама ти не ме слушаш...
- Да, но най-големият кошмар е, че всички дати на изневерите му са след нашата сватба!
- Гад мръсен... нерез ненаситен... Аз ти казах... Само не разбирам, на какво пък успя да се зарадваш?!
- Ха-ха... защото аз имам 9 точки... а ти само 5!
Киро беше на почивка в Родос след семестъра и както подобава, обиколи всички барове и ресторанти. Първите пет дни, без никакви проблеми, но на сутринта на шестия ден се събуди в непозната хотелска стая. Главата му пулсираше, ръцете му трепереха, а жаждата го мъчеше като маратонец в Сахара.
Накрая успя да отвори очи и замря от шока. До него лежеше една не особено привлекателна възрастна дама. със сива коса, сусахарена кожа, увиснали... абе схванахте картинката.
Киро изпъшка, сложи панталоните, остави 100 евро на нощното шкафче, взе ризата си и се запромъква на пръсти към вратата.Но не щеш ли, точно преди да излезе се препъна в нещо. Погледна към пода и видя друга възрастна дама, много подобна на тази, в леглото. Тя му изсумтя и каза:
"Хей, красавецо, не трябва ли и шаферката ви да получи нещо!?"
