Върви си Червената шапчица през гората и си мисли:
- Егати живота! На 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търченето, и с жилищния ми проблем…
По същото време върви и Вълкът и си мисли:
- Лелеее, колко съм гладеееен. А пък и как ми се чуkaaaa. Що не взема да изям Бабата и да се направя на нея в леглото, а като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене – Аууууу…
Речено-сторено! Изял Вълчо Бабата, легнал в леглото и се направил на заспал. Влязла не след дълго Червената шапчица, извадила една сопа изпод пелерината и му разбила главата.
Поука:
- Никога, ама никога, когато ти се чуka, не се прави на заспала баба!
0