Генчо изпраща жена си на море сама. Качва я на влака, разговарят на прозореца и влака тръгва. Генчо се сеща, че не ѝ е казал най-важното и хуква подир влака крещейки със все сила:
- И да не се eбeш там!
- Какво-о-о?
- Да не се eбeш, ма!
- Какво-о-о?
Влакът ускорява, Генчо подир него, не вижда стълб и се тресва яко в него. Хваща разбитата си уста и яд промърморва:
- eби се ма ти е... - и чува в далечината гласа на жена си:
- А-а-а, добре, добре!