Горели една до друга четири свещи.
Били толкова близо, че пламъчетата им си шепнели едно на друго. Първата свещ изпърхала с огненото си езиче и казала:
- Аз съм Спокойствието. Никой вече не ме зачита. Затова мисля, че ми е време да си отида!
И изгаснала.
След нея прошепнала втората:
- Аз съм Вярата и за съжаление никому вече не съм нужна. Затова не виждам смисъл да оставам!
И тя изгаснала.
Опечалена и третата свещ решила да се оттегли.
- А аз съм Любовта и вече не ми останаха сили да горя – казала тя и угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете. Като видяло угасналите свещи много се изплашило и заридало:
- Какво правите? Трябва да горите! Аз толкова се страхувам от тъмнината...
Развълнувана, четвъртата свещ прошепнала:
- Не се притеснявай и не плачи. Докато аз горя, винаги можеш да запалиш и останалите свещи! Аз съм Надеждата…
1