Горски на нощно дежурство. Обикаля овошките и ги пази. Наблизо се чува къмпинг, смях. Хората се забавляват, той работи в униформа. Толкова му било тъпо, че вече се молел да мине някой крадец и да си изкара яда пребивайки го. По едно време минала кола и на фаровете видял човешка сянка на едно от дърветата. Зарадвал се, но решил, че боя ще му е малко и проявил творчество по отношение на залавянето на крадеца. Много тихо се приближил до дървото и незабелязано застанал точно под крадеца. Пресегнал се и през крачолите на късите гащи го хванал за топките. Стиснал с всичка сила и извикал:
- Кой си ти??
Пълна тишина. Никаква реакция от горе. Горския решил, че крадеца му се прави на интересен и се ядосал още повече. Захванал по-добре, забил си ноктите, стиснал с всичка сила и пак:
- Кой си ти?
Същата тишина. Ни звук ни стон. Горския позеленял от яд. Слял се с униформата направо. Кой е тоя дето ще се прави на такъв ербап? Бесен, забил отново нокти, усукал колкото можал, стиснал здраво и направо се набрал на топките на крадеца:
- Кой си ти бе?
- Стоян!!! – чул се глас изпълнен с мъка и страдание.
Горския не разпознал гласа и попитал без да пуска:
- Кой Стоян бе?
- Немия!
1