Дедо Цеко и баба Пена си живе’а у едно забутано селце некъде по Витошките баири — толко забутано, че и козите го забравя’а. Немаа ни дюкян, ни черква, ни кьорава душа по пътищата, ама си имаа радио — едно червено "Веф-че", дето още работеше, макар и да му требаше бой отвреме-навреме.
И двамата беха минáли девеесе’те, ама се държеа – яко като корен на слива. Най-големата им радост беше у неделя, кога включваа радиото и слушаа службата, дето я водеше попа от околността — отец Спиридон.
Та у една такава неделя, попо се разпали по радиото и вика:
- Еее, народе! Сложете едната си ръка на радиото, а другата – там, дето ви боли, че Господ ш’ва изцери!
Баба Пена тутакси послушà – тури едната си ръка на радиото, а другата я сложи на гърдите, дека сърцето ѝ думкаше от сто години.
А дедо Цеко... тури и он ръка на радиото, а другата... я остави у скута си, така да се каже, без да мисли много...
Баба Пена го изгледа, поклати глава, въздъхна и му рече:
- Цеко бе, попо говори за ИЗЦЕРЕНИЕ, не за ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА УМРЕЛО!
0