Един тийнейджър много искал да научи тайните на Кунг-Фу.
Чел много, работил и накрая отишъл в Тибет
Там намерил най-великия учител
На идеален диалект го помолил да му стане наставник
Онзи без да го погледне му казал, че за да стане това първо трябва да се научи да не диша 10 мин.
- Добре, Учителю!
Минала 1 година
Момчето се върнало
- Тук съм, учителю!
Онзи ни го погледнал ни дума обелил
Момчето седнало близо до него и задържало дъха си 17 мин.
- Майсторът леко отворил очи
Абе момче, това не е достатъчно - мислел си той, докато се чудел как да го разкара.
-Кажи какво да направя, Учителю?
- Трябва да можеш да стоиш гол на снега в буря и около теб снега да се разтопи от тялото ти, без да ти навреди.
Минали 12 години
Била люта зима и само върховете на манастира се виждали. Момчето вече мъж, седнало пред портите, затворило очи и стояло дни наред, молейки се. Снегът около него се стопил, даже снежинките падали на капки.
Учителят си го спомнил и ядосан му се разкрещял:
- Абе, момче, това всеки го може. Трябва и да можеш да левитираш на педя във въздуха.
Казал това, като решил, че повече нямало да го види.
Минали 30 години
Била чудна пролет. Цъфнали вишни, ухаели цветя. Старият вече, стогодишен учител стоял и се радвал, на това, че е още жив. В това време мъж изпечен от стихиите, с поглед на орел, без да продума седнал до стареца.
- Тук съм учителю! Изпълних повелята ти. Ти си най-мъдрия учител и вечно ще ти благодаря.
Казал това и се възнесъл на четири метра във въздуха.
Великият учител ококорен гледал нагоре към него и възкликнал:
- Е-е-е... бacи майката!