Ето историята на онзи български заек, който всяка сутрин минавал покрай една лисича дупка, пълна с малки лисичета. И всяка сутрин вместо „добро утро” казвал: - Ей, лисичета! Майка ви рижа ш`еба! Ама казвал го така – без злоба, закачливо дори. Лисичетата, защото били малки, много се обиждали. Мама Лиса отначало не обръщала внимание, защото си го знаела този заек и също така – не мݐސӐޠубедително – заканвала се, че хване ли го, ще му откъсне главата. Но дните минавали и работата ставала нетърпима. Лисицата усетила, че авторитетът й застрашително се срива пред собственото й потомство. И една сутрин се притаила в дупката и зачакала. Скоро се появил и той. Щом стигнал до дупката, съвсем служебно просъскал: - Ей, лисичета? Майка ви рижа ш... шшшшшш... Тук лисицата излетяла от дупката и мълчаливо го подгонила. Заекът търтил из храсталаците. В един момент на пътя му се изпречило старо, чаталесто дърво. Заекът прелетял през V – образния му ствол, а лисицата се ... заклещила. Ни напред, ни назад. Заекът срял, като усетил, че вече не го гонят, върнал се и огледал обстановката от всички страни. Изчакал да му се нормализира дишането, след което минал отзад на лисицата и захванал делово да си разкопчава панталона: - Уффф – казал заекът с лека досада, не че ми се ебеше тази сутрин, ама няма как... Обещал съм на децата!
Ето историята на онзи български заек, който всяка сутрин минавал покрай една лисича дупка, пълна с малки лисичета.
И всяка сутрин вместо „добро утро” казвал:
- Ей, лисичета! Майка ви рижа ш`еба!
Ама казвал го така – без злоба, закачливо дори. Лисичетата, защото били малки, много се обиждали. Мама Лиса отначало не обръщала внимание, защото си го знаела този заек и също така – не мݐސӐޠубедително – заканвала се, че хване ли го, ще му откъсне главата. Но дните минавали и работата ставала нетърпима. Лисицата усетила, че авторитетът й застрашително се срива пред собственото й потомство. И една сутрин се притаила в дупката и зачакала. Скоро се появил и той. Щом стигнал до дупката, съвсем служебно просъскал:
- Ей, лисичета? Майка ви рижа ш... шшшшшш...
Тук лисицата излетяла от дупката и мълчаливо го подгонила. Заекът търтил из храсталаците. В един момент на пътя му се изпречило старо, чаталесто дърво. Заекът прелетял през V – образния му ствол, а лисицата се ... заклещила. Ни напред, ни назад. Заекът срял, като усетил, че вече не го гонят, върнал се и огледал обстановката от всички страни. Изчакал да му се нормализира дишането, след което минал отзад на лисицата и захванал делово да си разкопчава панталона:
- Уффф – казал заекът с лека досада, не че ми се ебеше тази сутрин, ама няма как... Обещал съм на децата!