Иванов, както всяка сряда, беше при любовницата си. И тъкмо потъна в безбрежния океан на удоволствието и щастието, на вратата се позвъни. Иванов изтръпна, завръщащ се ненадейно съпруг, ножове, пистолети... А любовницата отвори спокойно входната врата и каза:
- Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли боклука.
Мъжът и покорно тръгна надолу по стълбата с кофа в ръка под тежестта на брачните задължения, а Иванов целуна любовницата си и рече:
- Ей затова те обичам, не само хубава, но и умна.
Стигна до дома си без произшествия, размени две-три думи с комшията, позвъни усмихнат и тъкмо се навеждаше да развърже обувките си, жена му се показа:
- Ти ли си, скъпи? Я, преди да си се събул, изхвърли кофата с боклука.