Иванчо имал съученик на име Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита: - Пешо, ти добре ли си със зрението? - Да - отвърнал му Пешо. - А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението? - Предполагам добре - отговорил му Пешо - А след 50 години как ще бъдеш със зрението, бе Пешо? - Ами предполагам, че ще нося очила. - Къде ще ги сложиш тези очила, бе мойто момче, къде?
Иванчо имал съученик на име Пешо, който нямал уши.
Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита:
- Пешо, ти добре ли си със зрението?
- Да - отвърнал му Пешо.
- А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението?
- Предполагам добре - отговорил му Пешо
- А след 50 години как ще бъдеш със зрението, бе Пешо?
- Ами предполагам, че ще нося очила.
- Къде ще ги сложиш тези очила, бе мойто момче, къде?