Излязъл веднъж султана с гемията си на риболов в един залив.
Поотегчил се ,че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба.
Гледа на една плоска скала-клекнал бедния рибар Ивнчо,извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи.Ама пуста природа,не става..
-Доведете го този серсемин веднага,бе!-заповядал султана на стражите.
Речено-сторено.
-Какво се опитваш да направиш,бе серсемин?-попитал султана ,когато го довели.
-Султан ефенди,когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах беден рибар, та рекох сам да се оправя-и аз да вържа малко двата края..
-Хм..Че кого толкоз си оправил в моето царство,та човек е станал?
- заинтересувал се султана.
-Ами кого..Е,твойте везири, например-всичките..
-Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и ако ме лъжеш,главата ти сека на място,да знаеш! - заканил се султана.
-Абе ,султан ефенди,кой си признава такива работи!-рекъл Иванчо.
-Ти за това не бери грижа,зная аз как да попитам,че да разбера истината.
-Ами,ако излезе вярно?-попитал Иванчо.
-Ако излезе вярно,ще накарам всеки от тях да ти даде по една торба злато-обещал султана.
Строил той на другия ден везирите в една редица в султанския дворец и извикал на стражите да доведат Иванчо.
-Познавате ли го този човек?-обърнал се султана към везирите
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
-Вай,вай,Аллах,Аллах...
-Ясно-о-о!-отсекъл султана.-Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба злато!
Слиза Иванчо по стълбите на палата и едва носи тежкия чувал със злато.
Краката му се огъват от тежеста ,а той си мърмори:
-Бреей,какво стана!Хем само си го допрях!
0